Заводът за каучукови изделия "Зебра" в Нови Искър
Амелия Стоименова
Наблюдабаната през последните години тенденция към непрекъснато повишаване на цените на първичните енергоизточници в световен мащаб, неминуемото изравняване на продажните цени на топло- и електроенергията в страната с тези на държавите от Европейския съюз, сравнително остарелите производствени мощности, с които работят повечето от българските промишлените предприятия, стагнираният пазар и необходимостта от минимизиране на производствените разходи са само малка част от причините, които нареждат енергийната ефективност сред първостепенните фактори за икономически просперитет. Въпреки реалната необходимост от ефективно изразходване на енергийните ресурси, реализираните през последните години в страната мащабни проекти за повишаване на енергийната ефективност не са много. В редица промишлени обекти се наблюдава интерес към внедряването на отделни нискоенергоемки технологии, без да се пристъпва към разработването и изпълнението на комплексни решения за повишаване на енергийната ефективност.
Заводът за каучукови изделия "Зебра" в Нови Искър |
Съществуват редица междуна-родни програми, които финансират разработването на проекти, свързани с енергийната ефективност. Типичен пример в това отношение е програмата Еколинкс, спонсорирана от американската агенция за международно развитие. Сред единиците български предприятия, възползвали се от възможностите, които предлагат подобни международни програми, е заводът за кау-чукови изделия "Зебра" в град Нови Искър. По линия на програмата ЕкоЛинкс е изпълнен проект за разработване на дългосрочна стратегия за енергийна ефективност в завода. Партньори по изпълнението на проекта са организациите Първа частна агенция за енергийна ефективност, Енергийно Ефективни Системи, Пендергаст Сарни Груп, Пол Олдрети и "Зебра".
Основните дейности, заложени в проекта, са провеждане на детайлен енергиен одит, разработване на пакет от мерки за икономия на енергия и бизнес план за внедряване на дългосрочна стратегия за енергийна ефективност. Крайната цел от изпълнението на проекта е да се убеди ръководството на фирмата в ефективността от инвестиране на мерки за икономия на енергия. Направените анализи показват, че изпълнението на предложения комплекс от енергоспестяващи мерки може да доведе до икономия на енергия в размер на 36.6%.
Енергийният одит на забода обхваща задачите:
Съществена част от проведения енергиен одит е разработването на предложение, включващо техническа и икономическа оценка на възможни мерки за икономия на енергия и подобряване на екологичното състояние. Енергийният одит включва приемането на план за действие по реализирането на предложения пакет от мерки.
 Производствени мощности в завода |
В "Зебра" се произвеждат над 500 вида каучукови изделия. Основните производствени технологии, използвани в завода, са - производство на специфични каучукови смеси, вулканизация (автоклави и преси), каландиране и гумиране на текстил. В структурата на "Зебра" има три обособени производства. "Заводът е най-старото каучуково предприятие в България. От 1999 г. предприятието е приватизирано. Днес е 100% собственост на работещите тук. Основната цел и задължение на ръководството на завода е да повишава ефективността на производството, за да се понижава себестойността на произвежданите продукти и съответно увеличава печалбата. През миналата година приехме програма за устойчиво развитие на "Зебра" за период от три години, в която са предвидени всички дейности, които следва да се реализират, за да се намалят разходите за производство и разширят пазарите за продукцията ни. Крайната цел от изпълнението на набелязаните мерки е повишаване на възможностите, които имаме за реинвестиции в нови производствени технологии. Имаме сериозни намерения да развиваме предприятието в бъдеще, свидетелство за което е значението, което отделяме на възможностите за подобряване на енергийната ни ефективност", сподели за Инженеринг Ревю Славка Стефчева, изпълнителен директор на "Зебра".
Като основен енергоносител в завода се използва природен газ за производството на пара за технологични нужди и отопление. Част от производствените процеси и осветителната система на завода черпят електроенергия. Системата за оперативно планиране на завода се базира на месечни, седмични и дневни план-графици, ориентирани към изпълнението на клиентските поръчки и поддържането на определени стокови запаси.
 Производствени мощности в завода |
За да се дефинират с висока точност енергийните потоци в завода, в процеса на изпълнение на проекта са доставени и инсталирани разходомери за пара на фирмата АВВ и цифрови електромери на българския производител Микропроцесорни системи, с които се измерва консумацията на основните енергийни консуматори. Преди старта на проекта за енергийна ефективност, консумацията на пара в завода не е контролирана, а консумацията на природен газ е измервана единствено от прибора за търговско мерене. Аналоговите електромери, с които е оборудван заводът, не са използвани за вътрешно измерване на консумацията на електроенергията. Съществена част от изпълнението на проекта е замяната на старите въздушни компресори с нови винтови, инсталирани в близост до съответните консуматори. "Като израз на поетия от ръководството на завода сериозен ангажимент за опазване на околната среда, паралелно с изпълнението на проекта за енергийна ефективност през миналата година "Зебра" получи сертификат за съответствие с изискванията на системите за управление на Качеството ISО 9001 и на околната среда ISО 14001. Процесът по внедряване на интегрираната система за управление на качеството бе труден, продължителен и доста рискован, но в крайна сметка успешен", подчерта изпълнителният директор на завода.
"В период от половин година бе събрана огромна фактическа информация за разходите на енергия в завода. На базата на сложни модели натрупаната информация бе детайлно обработена, в резултат на което се изясни с висока прецизност къде и в какви количества се изразходва енергията в завода", подчерта Димитър Баев, управител на Енергийно Ефективни Системи. Годишната консумация на електроенергия в "Зебра" е в размер на 4.2 мил. kWh, което представлява приблизително 22% от общите енергийни разходи. Основни консуматори на електроенергия в завода са компресорите за сгъстен въздух, осветителните системи, каучуковия смесител, коландерите, каучуковите агрегати и блендърите. Измерената годишна консумация на газ е в размер на около 3.4 млн. nm3, което е приблизително 78% от общите енергийни разходи. Като основни консуматори на газ в забода са определени ротационните преси, автоклавите и коландерите.
В процеса на изпълнение на проекта са дефинирани инсталираните в забода мощности и годишните им часове на работа по обособени производства. На базата на натрупаните данни е направен предварителен баланс на консуматорите на електрическа енергия. Събрана е и е анализирана информация за произведената продукция и консумацията на електроенер-гия за последните три години. Анализът показва, че постоянната част (независеща от обема на производството) от консумацията на електроенергията в "Зебра" е сравнително висоКа. В резултат от проведените измервания са съставени представителни 24-часови товарови графици по подстанции, обособени производства и всички основни консуматори.
Заводът разполага с изградена парова централа, оборудвана с два котела на газ тип ЕКМ-12 и два резервни Котела КМ-12. "Действащите котли са едноходови и амортизирани, което на практика е свързано с високи енергийни загуби. Извършеният мониторинг върху консумацията на топлинна енергия показа, че парната централа и преносната мрежа в завода работят с нисък коефициент на полезно действие. Пароразпределителната система е с дължина около 700 т и на места има лоша изолация. Изводът, който следва да се направи при създадената ситуация, е намирането на ново решение за производство на топлинна енергия. Проучваме възможности за за-купуване на когенераторна система, замяна на старите парогенератори с нови имащи висок КПД или усвояване на технология за оползотворяване на отпадъчна биомаса", сподели Александър Александров, технически директор на "Зебра". Анализът на събраната информация за потреблението на топлинна енергия в забода показва, че корелацията между консумацията на природен газ и обема на производството е ниска. Възможни причини за обстоятелството са използването на газ и за отопление, различната структура на произвежданата продукция и предприетите от ръководството на завода мерки за ефективно използване на енергоизточника.
Сред изводите направени след извършването на енергийния одит са:
На базата на направените от енергийния одит избоди на ръководството на завода за каучукови изделия е предложен пакет от енергоспетяващи мерки, които могат да се класифицират в направленията:
"В процес на внедряване е автоматизирана система за текущ контрол на енергийните разходи в забода. Системата ще дава информация в реално време за моментното потребление на електроенергия в отделните производствени звена на завода и съотношението им спрямо установените рационални стойности. Следствие внедряването на системата ще се реализира възможност за своевременното приложение на съответни мерки за минимизиране на енергопотреблението, т.е. съкращаване на производствените разходи и реалистичното им нормиране", сподели господин Баев.
Направените разчети показват, че с най-голям относителен дял в общите икономии на енергия в завода са мерките за преустройство на системата за производство и пренос на пара (39%), утилизацията на топлина (32%) и отоплителната система (10%). Със сравнително нисък дял в общите икономии, но достатъчно сериозни като обем на потенциалните икономии, са осветителните системи в завода (1%) и системите за сгъстен въздух (6%). Комплексното прилагане на предложените енергоспестяващи мерки би довело до 42.8% икономия на топлинна енергия и 13.4% икономия на електроенергия. Общият размер на необходимите за реализиране на предложените енергоспестяващи мерки инвестиции е в размер на 1 291 433 лв. С най-висок дял в общия обем от инвестиции са системите за производство и разпределение на пара (50.41%) и утилизация-та на топлина (23.75%). Необходимите инвестиции за внедряване на енергоспестяващи мерки следва да се разглеждат съвместно с планираните финансови средства за продуктово и технологично обновяване. "Убедени сме в целесъобразността и ефективността на предложените енергоспестяващи мерки и имаме амбициите да ги превърнем в реалност. Изпълнихме проекта със съвместните усилия на работещите в завода и специалисти като господин Баев и проф. Цанев. В момента сме в процес на търсене на източници за финансиране на предложените ни мерки", увери ни госпожа Стефчева.
Предложеният пакет от ергоспестяващи мерки е основата на дългосрочната стратегия за повишаване на енергийната ефективност в завода. С цел подпомагане на ръководството на "Зебра" при вземането на решения относно последователността на изпълнението на предложения пакет от енергоспестяващи мерки във времето и разпределението на необходимите финансови ресурси е разработен бизнес план за внедряване на разработената стратегия за енергийна ефективност.
сп. "Инженеринг ревю", брой 3, април 2003